Хиперметропия (далекогледство)

Хиперметропията (далекогледство) е състояние на окото, при което оптичната система функционира така, че фокусът лежи някъде зад ретината – лъчите, когато достигат ретината, още не са се слели напълно в една фокусна точка. Вследствие на това се получава замъглено виждане.

 

Състоянието може да се дължи на две причини: слаба пречупваща сила на роговицата и лещата или къса предно-задна ос на окото. Второто е най-честата причина. Нормална дължина на предно-задната ос на окото е 24 мм, като на всеки 1 мм разлика съответства промяна в зрението от 3 диоптъра!

Хиперметропията е широко разпространена – засяга около 50% от хората – и дори 90% от новородените се раждат далекогледи. С напредване на възрастта предно-задната ос на окото се удължава като до второто десетилетие от живота повечето деца, родени като хиперметропи, вече са еметропи – т.е. без отклонения.

Хиперметропията е съставена от три части:
• Явна – получава се при изследване на зрението със стъкла с различен диоптър до откриване на идеалното – т.е. далекогледството, което не може да се компенсира достатъчно от акомодацията;
• Тотална – измерва се след парализа на цилиарния мускул, т.е. на акомодацията. Тя винаги е по-голяма от явната;
• Скрита – разликата между тотална и явна – това е далекогледството, което се компенсира от напрягане на акомодацията. Колкото по-млад е човек с далекогледство, толкова по-голяма част от него ще е скрито. С напредване на възрастта намаляват възможностите за акомодация.

Съществуват няколко подхода за коригиране на зрението при астигматизъм – очила, контактни лещи, лазерна рефрактивна хирургия.